Още от древността златото е считано като символ на богатство, власт и престиж. В много от най-старите общества този ценен метал е бил привилегия единствено за елита – владетели, жреци и воини.

Произходът на златото и до днес остава загадка, въпреки че науката е направила значителни открития. Според съвременните теории златото вероятно се е формирало при сблъсъци между неутронни звезди – космически събития, способни да генерират екстремни температури и „неутронна гъстота“. Тези условия няма как да бъдат пресъздадени на Земята, което обяснява защо металът не може да се създаде по изкуствен начин.

Археологическите находки от Древен Египет и Месопотамия показват как тези, считани за най-древните цивилизации, са използвали златото за изработване на накити и символи на власт, както и като разменна стойност. През VII в. пр.н.е. в Лидия (днешна Турция) започват да се секат първите златни монети.

Изненадващо е, че най-старото обработено злато в света не е открито в Египет или Месопотамия, а на българска земя – в района на Варна.

През 1974 г., при прокопаване на канал край Варненското езеро, е открит Варненският халколитен некропол – едно от най-значимите археологически открития в България, а може да се каже и в света. Датиран от средата на V хилядолетие пр.н.е., този обект съдържа най-старото технологично обработено злато – над 3000 златни артефакта с общо тегло над 6 кг.

Некрополът разкрива високоразвита цивилизация с ясно изразена социална йерархия, възникнала столетия преди египетските и шумерските култури. Най-впечатляващ е гроб №43, считан за погребение на вожд с религиозна и политическа власт, в който са открити над 1,5 кг злато.

Варненската култура остава загадка, но безспорно свидетелства за изключителния напредък и богатство на праисторическите общества по нашите земи.