Въпреки че Османската империя смазва Априлското въстание (април-май 1876 г.) и печели войната срещу Сърбия (юни-октомври 1876 г.), тя изпада в дълбока криза, която провокира Европейските велики сили – Русия, Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Италия и Германия – да се намесят и да търсят решение, за да избегнат бъдеща ескалация. На 23 декември 1876 г. в столицата на Османската империя започва Цариградската посланическа конференция, която събира представителите на Великите сили и османското правителство. Целта на конференцията е да се изработят решения, които да предотвратят повторението на подобни кризи в региона.

По време на дискусиите Великите сили предлагат реформи, включително административно преустройство на Османската империя и създаване на автономни области в земите, населени предимно с етнически българи. На 8 януари 1877 г. се приема британското предложение за разделяне на България на две автономни области – Източна с център Търново и Западна с център София. Тези области обхващат почти всички територии, населени с българи, и за първи път международната общност признава историческите и етническите граници на българската нация.

Според Органическия устав на двете области главните управители трябва да се назначават от Високата порта със съгласието на Великите сили и да бъдат християни. Предвижда се също законодателни органи, административни комисии и местна милиция, в която да участват както християни, така и мюсюлмани. Освен това, черкезите трябва да бъдат изселени от тези области, за да се осигури мир и ред.

На 20 януари 1877 г. конференцията завършва, но османските власти отказват да изпълнят договореностите, позовавайки се на новоприетата конституция, която, според тях, гарантира права на всички жители на империята. Това решение предизвиква остри реакции от страна на Великите сили. Те отзовават своите посланици, а в последвалите месеци подписват Лондонския протокол като последен опит за мирно решение. Отказът на Османската империя да приеме и този протокол става повод за обявяването на Руско-турската война през 1877 г.

Цариградската посланическа конференция представлява решаваща стъпка към Освобождението на България. Макар решенията й да не са изпълнени от Османската империя, тя поставя българския въпрос в центъра на международните отношения и утвърждава правото на българите да живеят в граници, съответстващи на техния етнически състав. Събитията доказват, че българите със своята неотстъпчива борба успяват сами да изведат своята съдба като основен въпрос в европейската политика и да привлекат вниманието на Великите сили към своя стремеж за свобода. Това е огромна крачка към освобождаването на България и възстановяването на нейната държавност.

Изображение от Уикипедия: https://bg.wikipedia.org/wiki/Цариградска_конференция#/media/Файл:Constantinople_conference.png