Тази година се навършват 180 години от рождението на Васил Петлешков (1/13 януари 1845 г. – 8/20 май 1876 г.) – една от най-ярките личности в историята на Априлското въстание. Бранителят на Брацигово завинаги остава символ на саможертвата и безпределната любов към свободата.

Въпреки че осиротява рано, той израства като образован и активен участник в обществения живот на своето време. През 1872 г. основава читалище „Напредък“ в родното си Брацигово, дарявайки всички свои книги, списания и вестници. Завършва курсове за аптекар в Цариград и започва работа като такъв, но в сърцето си остава отдаден на борбата за свободна България.

Когато започва подготовката за Априлското въстание, Васил Петлешков е избран за председател на местния революционен комитет, създаден с помощта на Георги Бенковски. По време на въстанието той ръководи защитата на Брацигово, което остава един от най-организираните центрове на съпротивата. Под негово ръководство местните жители изработват черешови топове, подготвят оръжия и изграждат укрепления. Неравностойният бой с многократно превъзхождащите ги противници продължава 16 дни, утвърждавайки героичния ореол на брациговци и техния водач.

Васил Петлешков остава в историята с незабравимите си думи: „Сам съм, други няма! Аз водех, аз заповядвах, други не търсете“. Те са изречени, докато е подложен на нечовешки мъчения, след като е заловен. За да не издаде своите съратници, той поглъща отрова, която обаче действа бавно, принуждавайки го да изтърпи жестоки изтезания.

Захарий Стоянов описва в „Записки по българските въстания“: „Тялото му гореше, но духът му не се пречупи“. Неговата мъченическа смърт го превръща в символ на саможертвата и безграничната отдаденост към свободата.

Името на Васил Петлешков носят училища, улици, а дори и хълм в Антарктика – свидетелство за вечната му слава.

Днес в Брацигово се проведоха чествания, с които се почете 180-годишнината от рождението на този велик българин. Поклон пред паметта му!